Принцип на работа
Рудолф Дизел първи доказва възможността двигател да работи без искра – възпламеняването да става в следствие на високо налягане и достатъчно сгъстяване. Тази идея той патентова през 1898г. и получава “титлата” - баща на дизеловия двигател. Рудолф Дизел казва сам за своите двигатели, че те ще служат за понасяне на големи натоварвания (в началото се използват само в индустрията – кораби, локомотиви, електроцентрали и т.н.) при най-нисък разход на гориво – той обръща внимание, че от тях най-малко трябва да се очакват бързина и безшумна работа. “Бащата на дизела” би бил още по-горд с изобретението си ако знаеше колко доразвита е идеята му днес, което позволява да се използва толкова масово – най-вече при леките автомобили.
Системата Common Rail – една от най-модерните и разпространени – има редица различия от класическите схеми, използващи редови и роторни помпи. Класическите помпи създават налягане към всеки цилиндър поотделно и независимо едно от друго. При тях е налице само едно впръскване на работен такт, докато при Common Rail са възможни повече и по-прецизни впръсквания.
При Common Rail е налице директно впръскване на дизеловото гориво - технология, която се прилага доста по-рано в бензиновите автомобили. Тази система се разработва през годините и днес най-големите производители на Common Rail системи за първоначално вграждане са Bosch, Delphi, Denso, Siemens-VDO (Continental).
Още преди стартиране на двигателя, електрическата помпа за ниско налягане заработва за известно време, позволявайки запълването на горивната система с гориво с налягане около 2.5 bar. Предварителното запълване на системата спомага за нормалното заработване на помпата за високо налягане, а заедно с това се избягва досадното многократно и продължително превъртане на стартер при смяна филтри или ремонти по горивната система. В същото време електронният блок (EDC) определя оптималните параметри за пуск на двигателя получавайки информация от ред датчици като: температура и налягане на атмосферния въздух, температура на горивото, температура на охлаждащата течност. С превъртането на коляновия вал от стартера се задейства и помпата за високо налягане, а в същото време EDC определя положението на вала, а от там и на всяко едно бутало, изчислява се точния момент за впръскване на гориво в съответния цилиндър, определя се точната порция и се подава сигнал към съответния инжектор. След като двигателят е заработил EDC започва да следи и още няколко параметъра като: налягане на наддува (турбото), желанието на водача, скоростта на движение, обороти, натоварването на агрегата и др. Различното в тази система, е че помпата за високо налягане има само един изход, независимо от броя на цилиндрите, налягането на този изход е променливо във времето и се определя от EDC в зависимост от режима на работа, високото налягане постъпва в общ за всички инжектори тръбопровод (common rail), а инжекторите се управляват електрически за да се осигури оптимална работа на двигателя във всички експлоатационни режими. С цел да се подобри качеството на горивния процес, да се намалят вредните емисии и да се снижи шума при детонационното изгаряне – порцията гориво се подава с много по-голямо налягане (до 1800 bar) и не еднократно а на поредица от малки порции, като общия им брой достига 5 за един такт. Количеството, което остане след момента на впръсване, се отвежда обратно с помощта на специални регулатори на налягането.